Кюстендил вече има писана история, разказваща за богатото му минало
Вторият том на „История на Кюстендил“ вече е факт, съобщи за БТА доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Първият том излезе в началото на тази година. Той включва историята на Кюстендил в периода от древността до Освобождението на града от османска власт. Вторият том е посветен на Кюстендил в новото време – 1878-1944 година.
Двата тома от научното издание ще бъдат представени на 21 септември от 17:30 часа, в художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил.
Големият научен проект за написването на двата тома на „Историята“ е съвместен продукт на Института за исторически изследвания (ИИИ)при БАН и Община Кюстендил. Редакционната колегия за написването им включва проф. д-р Даниел Вачков-директор на Института за исторически изследвания при БАН, доц. д-р Ангел Джонев (ИИИ-БАН), гл. ас. д-р Володя Милачков (ИИИ-БАН) и Николай Поппетров (ИИИ-БАН).
Кюстендил има изключително богато минало, а вече има и писана история, разказа пред БТА доц. д-р Джонев. Той припомни, че досега има няколко опита да се напише историята на града под различни форми – индивидуални и групови. Досега са издадени сборник „Кюстендил и Кюстендилско“ от 70-те години на 20-и век и енциклопедичен речник на Кюстендил, от края на 80-те години на 20 век, касаещи съществена част от историята на Кюстендил. Новият двутомен научен труд обаче е изследване, което има претенцията изчерпателно да покаже историята на Кюстендил. „Подобно изследване се прави за първи път, то е плод на успешното партньорство на Община Кюстендил и Института за исторически изследвания при БАН“, разказа доц. д-р Джонев.
Написването на „Историята на Кюстендил“ започва преди четири години от изследователския екип, ангажиран по създаването на научното издание. Повече от авторите на първия том имат опит в тази област – те или са свързани с Кюстендил – родово или професионално, или са работили по някои теми и те не са им чужди, разказа доц. д-р Ангел Джонев. „Това не са хора, които тепърва са се запознавали с миналото на Кюстендил. Те са едни от най-вещите познавачи на историята на Кюстендил и региона и продължават да го изследват и в момента“, коментира още доц. д-р Джонев.
„Когато говорим за Кюстендил като център, може да направим извода, че той има дълга, хилядолетна история, с която малко населени места могат да се гордеят. Хилядолетна история, която е с непрекъсната градска традиция, особено в периода на Античността, когато градът е ключов център на Римската империя, в Средновековието – когато той е важен център на Византийската империя, Османската империя, и важен град за три български царства. Книгата проследява присъствието на Кюстендил в световната цивилизация“, разказа историкът.
В двата тома може да се прочете за много случаи на разцвет и развитие на Кюстендилския край. В античността, в периода на Римската империя тук се изгражда един от големите областни центрове – Пауталия, в Средновековието градът Велбъжд е важен административен, църковен и стопански център на Византийската империя, Първото и Второто български царства. В Османската империя Кюстендил е един от големите административни центрове – на санджак.
В ново време градът е основният пункт, през който Царство България решава българския национален въпрос. Окръжният център се явява стратегически важен при разрешаването на македонския въпрос. Той е притегателен център и на дейците за освобождението на българите, останали под чужда власт – в Македония и Западните покрайнини, в почти целия период от 1878 г. до второто обединение на българския народ през 1941 година, разказва доц. д-р Джонев. „В това отношение може да кажем, че не един път Кюстендил има върхове в своето развитие – той стои в българската и човешката цивилизация със своето хилядолетно присъствие“, посочи историкът.
Най-древната част от историята е написана от гл. ас. Веселина Вандова от Регионалния исторически музей в Кюстендил. Античността е проучена от гл. ас. д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музей при БАН. В няколко части е проучено и описано Средновековието, от няколко автора. Най-ранната част от Средновековието е дело на гл. ас. д-р Галина Грозданова от Националния археологически институт с музей при БАН и гл. експерт – археолог Дойчин Грозданов от Националния институт за недвижимо културно наследство при Министерството на културата. Същинската част от Средновековието е изследвана от гл.ас. д-р Явор Митов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Османският период е анализиран от проф. д.и.н. Христо Матанов от Софийския университет, който е водещ специалист по този въпрос.
Възраждането в „История на Кюстендил“ е проучено от проф. д.и.н. Щелиян Щерионов от Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ)-БАН и Валентин Дебочички – директор на Регионалния исторически музей в Кюстендил.
Първият том от научното изследване, чийто тираж беше 500 екземпляра, може да се купи в Драматичния театър в града. Предстои вторият том също да бъде пуснат за свободна продажба.
Вторият том е дело предимно на колегията от ИИИ-БАН. Доц. д-р Георги Георгиев е автор на изследването за политическият живот в Кюстендил между Освобождението и Първата световна война. Той е автор и на материала за демографското развитие на района за този период. Проф. д-р Даниел Вачков е автор на проучването за стопанската история от 1878 до 1944 година. С културната и просветна история са се ангажирали Николай Поппетров и гл. ас. д-р Володя Милачков. Политическия живот между Първата и Втората световна война е проучил Николай Поппетров, а местното самоуправление е подготвила гл.ас. д-р Сия Никифорова. Доц. д-р Ангел Джонев е автор на проучванията за местното самоуправление от Освобождението до края на Първата световна война, заедно с административното, стопанското и военното устройство, Национално-освободителното движение на българите в Македония, войните за обединението на българския народ – Балканските и Първата световна война, Национално освободителното движение след Първата световна война в Македония и Западните покрайнини между 1919 и 1941 година и историята на Кюстендил в годините на Втората световна война, както и акцията за спасяването на българските евреи. В авторския екип отново участва проф. д.и.н. Щелиян Щерионов от ИИНЧ-БАН с проучването на демографското състояние между двете световни войни. Дивна Гоцева от ИИИ-БАН е съставител на обобщената библиография и на двата тома.
В третата част на втори том са засегнати институционалните усилия за превръщането на Кюстендил в балнеологичен курорт, тема, проучена от Костадин Николов от Архива на МВР. Традиционната народна култура на Кюстендилския край е изследвана от ас. д-р Веска Спасова от Регионалния исторически музей в Кюстендил.
Съществената част от илюстрациите в двата тома е подготвена от самите автори. Те са ги подбрали и предоставили, като в първи том значителната част от тях са находки – артефакти от археологически проучвания. Държавната агенция „Архиви“ също е дала възможност на научния екип да ползва документи и снимки.
„Вторият том съдържа илюстрации, представляващи в голям процент оригинални фотографии от фондовете на музея в Кюстендил, като една голяма част от тях се показват за първи път. Повечето илюстрации от първия том са на находки, свидетелства от миналото, придобити предимно от археологически проучвания. Вторият том представя уникални фотографии от края на 19 и първата половина на 20 век, които показват развитието на града, региона, отделните стопански дейци, модернизацията на Кюстендил“, разказа доц. д-р Джонев.
„Във втория том са откроени и отделни аспекти от приноса на града в национален и глобален план. Кюстендил по това време се съревновава със съседните си градове, като безапелационно печели това състезание. Той е основният окръжен център на българския Югозапад до 1934 година, със стабилно нарастващо население, предимно българско, въпреки че Кюстендил запазва своя мултиетнически характер и до днес. Градът е бил притегателен център на много етнически групи, които са оставили своя белег по един или друг начин върху историята, архитектурата, културно-историческото наследство. Той е основен просветен център с Педагогическото си училище, а поради разположението си в периферията на държавата, градът се явява плацдарм на военните усилия на българския народ в петте войни, които води за национално освобождение и обединение. Оттук тръгват победоносните усилия на българските армии, в Кюстендил са разположени множество щабове на тези армии. Тук е разположена главната квартира на действащата армия в периода на Първата световна война, когато Кюстендил е военна столица на България и когато градът присъства на световната карта. През Втората световна война това е градът с голям принос при спасяването на българските евреи“, разказа още историкът.
Вторият том на Историята просветлява кратък като време, но богат на събития период. В приложението му са представени списъци на кметовете на Кюстендил от 1878 до 1944 година, на окръжните управители – 1878-1934 г., на председателите на Окръжната постоянна комисия – 1878 – 1933 г. , на почетните граждани, провъзгласени от Освобождението до 1944 г.
След представянето в Кюстендил се планира още една премиера, този път в София, където домакин ще бъде Институтът за исторически изследвания. Тя ще се проведе на 27 септември 2023 г., от 17 часа, в голямата зала на Централното управление на Българската академия на науките.
Източник: ГЛАС ПРЕСС
