BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

УЛИЦИ НА ИСТОРИЯТА: МАРА БУНЕВА – ЕДНО ИМЕ С КЪРВАВА СЛЕДА В МАКЕДОНСКАТА ИСТОРИЯ

  • Written by:

В рубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това да мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора. 

За мнозина може би е странно, но улица „Мара Бунева“ е една от водещите към Централни Софийски гробища в Орландовци. Дали това е приятелско намигване или просто послание за мнозина, които тълкуват историята грешно, не можем да бъдем сигурни, ала Мара Бунева със сигурност използва най-точната дата, за да остане завинаги в историята на две страни, да присъства в Британския исторически музей и също така да получава облика на терорист. Противоречията са много, а написаното – твърде малко.

През 1918 г. Никола Бунев се качва на влака, за да търси убежище в България. Това пише и в своите спомени, докато напуска родната Македония. Той не е единственият, който ще тръгне по този път, следите му се следват и други българи, които по един или друг начин са принудени да се преселят и да изоставят домовете си. Придружаван от своята 17-годишна дъщеря Мара, той не е единственият, който изразява болката си от случващите се събития. Първата Световна война е приключила и загубилите трябва да платят жестока цена.

Съдбата на българите в Македония е катастрофална и мнозина предпочитат да напуснат пределите на страната, отколкото да останат и да приемат сръбското или гръцкото влияние. А такова се упражнява с пълна сила и заличаването на някогашните жители на тази територия е вече стартирало. Мнозина страдат за изгубеното, но Мара се оказва от хората, които до голяма степен не приемат новите владетели, а за радост, мнозина са на нейното мнение. Мара се ражда през 1901 г. в Тетово. Баща ѝ Никола може да се смята за един от интелигентните хора в града, развива успешна търговия и въпреки охолството, не спира да се вълнува от случващото се в света и като много други българи, един ден се надява да бъде свободен.

Mara_Buneva_2

Снимка: By unknown – http://www.stormfront.org/forum/showthread.php?p=6301141, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43153160

Семейство Бунови се радва на девет деца, а Мара е едва 4-тото от тях. Още в най-ранна възраст демонстрира особена будност, харизма и умение да носи отговорност. Науката ѝ се отдава, а тя самата се слави като организирана и дисциплинирана, готова да помогне, както у дома, така и на всеки, който търси помощ. Докато Македония е свободна в рамките на войната, Никола Бунов за кратко става кмет на града. Майка ѝ Ана може да се смята за особен радетел, а нейният род – Маноилови е дарил лични средства за изграждането на църква близо до гробищата. Семейството живее сплотено и щастливо, грижи не липсват, но Мара никога не забравя щастливото детство, което имало със своите братя и сестри.

Въпреки желанието да продължи с науката, нейните родители предпочитали да я превърнат в домакиня и я изпращат да учи в стопанското училище в Скопие. През далечната 1917 г. се връща у дома и стои там до септември, когато обстоятелствата я принуждават да напусне дома си. Живее известно време в София, докато не започва активна агитация за завръщане и гарантиране на спокоен живот в пределите на Македония, където всеки жител ще може да живее по същия начин, както преди. При второто посещение на младата Бунева в България, тя заявява, че предпочита да остане в Ямбол, отколкото да се върне обратно в Тетово.

Брат ѝ Борис Бунев живее там като кавалерийски офицер, следователно дамата ще бъде защитавана. Офицерската среда оставя отражение в младата дама. Тя се учи на езда с тях, чувства се добре сред българския офицерски елит и винаги получава джентълменското внимание, което може да се очаква от хора с подобен чин. Когато брат ѝ е прехвърлен в София, тя го следва и през 1920 г. започва да шие, за да изкарва пари. Столицата в този период продължава да говори за Македонския въпрос, а слуховете за революция продължават да се носят от всеки ъгъл. Следва назначение в Русе и двамата Буневи се отправят на там.

Именно в малката Венеция ще срещне и бъдещия си съпруг – ротмистър Иван Хранков. Следващата година, когато е отново в София се омъжва, а през 1926 г. иска да се върне в родното си Тетово, за да се срещне с родителите си. Тайната обаче е друга, Мара има желанието да замине в Скопие, където да се срещне с други активисти, но за жалост сръбската полиция не позволява свободното пътуване, следователно може да пребивава единствено в своя роден дом.

BASA-932K-1-127-117-Skopje_National_Theatre

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43281889

Времето за визитация приключва и единствената причина, поради която може да остане е, да се разведе със съпруга си. За прословутия развод, който е приет радушно от съда в Белград, особено след като ще бъде развод с българин, Мара получава благословията да живее в Македония и по-конкретно в Скопие. Въпреки опитите да се включи в различни акции, дамата се оказва в ничията земя, първо е гледана зорко от властите, а същевременно и македонските българи не могат да приемат нейното присъствие и често подозират, че е конспиратор, който ще разкаже всичко чуто. Мнозина не знаят коя е, макар и повечето жители да са запомнили присъствието ѝ.

Мизерията също не я пропуска, младата дама работи като шивачка, работи и по къщите на хората и въпреки всички суперлативи, рядко успява да закрепи двата края, особено след като се налага да плаща квартири и да оцелява. Дните преди 13 януари, Мара пише последно писмо до брат си с молба да бъдат изпратени 1500 динара, с които да погаси дългове, които да не преследват семейството ѝ. Използва редовете, за да се сбогува със семейството си, в следващите месеци е избрала своята цел и вече знае срещу кого ще насочи гнева си.

Велемир Прелич пристига в Скопие като секретар на митрополит Фармилян Скопски. Неговата задача е да организира сръбската пропаганда в Македония. Участник е в Младотурската революция през 1908 г. и през лятото на същата година създава и Първата сръбска конференция в Скопие, а малко след това се основава и Сръбска демократична лига в Османската империя. През 1927 г. е начело на така наречения студентски процес, а в полезрението попадат участници в Македонската младежка тайна революционна организация. Въпреки разговорите за свобода и право на справедлив процес, Прелич не се колебае да използва всички познати методи за изтезание на задържаните 20 български студента.

MMTRO_The_Skopie_trial

Снимка: By Неизвестен – Almanach "Macedonia", page 575, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8759236

Същите не се различавали с нищо от тези, прилагини по време на Османското управление. Побоят и чупеното на ръце, били само малка част от цялата програма, някои са заравяни живи и всичко това заради българското им самозъзнание. Мнозина получават между 5 и 20 години строг тъмничен затвор, други са оправдани, но споменът за преживяното остава дълго време. Тяхната вина е, че са българи, нищо повече. Ако трябва да проследим досието на Прелич, най-вероятно бихме разкрили още много други провинения, които по всеки начин нарушават човешките права.

В очите на Мара, този човек е бил основен враг и в нейната книга, нейният съд, присъдата е издадена. Изборът на Скопие също не е случаен. Дамата иска да удари точно там, където новата власт е хвърлила всички сили. Именно там публичният разстрел ще остави ясното съобщение, че не всичко може да се промени с насилие или нова идеология. Срещата между двамата се случва на каменния мост на река Вардар. Бунева стреля един път, използвайки чисто нов Маузер, а за по-сигурно произвежда втори изстрел, с който да бъде сигурна, че животът на Прелич е окончателно приключил.

Mbun4

Снимка: By Неизвестен – http://volanskopje.blog.com.mk/node/64145, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4550290

Любимият кон носи името Ямбол.

Можем да си представим изненадата за семейството на убития, след като разберем, че Мара е била съседка и много пъти е търсила правилната възможност да приключи житейския път на прословутия мъчител. Опитва се да избяга и да се хвърли в реката, но не успява и по тази причина се прострелва в гърдите. Двамата са закарани в болница, от Белград пристига генерал Костич, дворцовият лекар. На въпроса защо го е убила, Мара отговаря, че обича отечеството си и умира за него!

На 15 януари, въпреки всички опити да бъде спасен, Прелич умира. Мара Бунева умира един ден по-рано, а властите я погребват в безимен гроб, като тази тайна остава пазена и до днес. В последствие се издига паметна плоча, която многократно се разбива и възстановява. До ден днешен датата на атентата се използва за провокации и мили думи като „Смърт за българите и предателите на 13 януари.“ Отзвукът във вестниците по света, непосредствено след атентата, също не закъснява. Австрийският „Тагеспост“ пише следното:

„Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните пръверженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилествено господство.“

Buneva_plate_Skopje_2005_bTV.bg

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=41647713

Източник: chr.bg

Източник: ГЛАС ПРЕСС

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!