По пътя на трудностите до кога ли ще се движим и кой ли ще успее да ни чуе и разбере в каква действителност сме поради решенията и Заповеди на Министерството на здравеопазването на Р.България.
Парадокси през уловки и безхаберие, без усещане и разбиране за това какво преживяваме и на какво сме подложени с донасянето на прибързани и необмислени Заповеди. Мерките поради здравеопазване наистина ни опазват здраво, не си виждаме близките месеци наред и Босилеград отново страда вечно с някаква надежда, че ще имаме честта някой да се опита и да се замисли в каква ситуация поставя едни хора чиито деца, съпрузи, съпруги, роднини, родители, приятели… работят в България и няма как да се приберат при близките си в Босилеград, защото еди каква си Заповед трябва да се спазва и да не може да се минава митницата на Олтоманци, а се принуждават да пътуват над 300 км повече от необходимото, по лоши пътища и зимни условия и през Калотина да се прибират в България. Много бих се радвала ако този който взимаше решения относно Заповедта знаеше за каква география и трудности става въпрос.
Босилеград се бори последния месец с вируса с който много хора са зарезении, но борбата с тъгата и разочарованието, че не може да си види близките е непоносима. Давате ли си сметка в какво положение ни поставихте.
Ние опитахме всичко спрямо нашите възможности с подписка , с писма … за съжаление решение още няма. И нашите апели не чухте защото може би изборите бяха от по-голямо значение за вас.
Очаквахме, че след изборите ще се промени Заповедта и ще ни позволи да преминаваме през Олтоманци, което за съжаление още не се случва.
Много черти, митници и пунктове с години ни разделяхя поради чужди интереси, но това в момента, което се случва и разделя един народ няма как да си го обясним!!!
Радица Димитрова
Източник: ГЛАС ПРЕСС
