BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

За опасността от мълчанието на безразличните

  • Written by:

Едва ли са много тези българи, които нямат абсолютно никакво отношение към случващото се в държавата. От една страна имаме една глуха, потънала в собствения си свят клика, която не си представя утрешния ден, без да има досег с властта. От другата стои едно общество, което е изстрадало момента за своя ренесанс през последните трийсет години. И все пак, това общество не е хомогенно в своето възприятие за смисъла на демокрацията. Тя остава жадувана наравно с порива за освобождаване от страха, но и някак неосмислена докрай, лутаща се между крайности и различни хипотези.

Мнозина анализатори високопарно задават въпроси от екраните, които остават без отговори и така е редно. „Узряло ли е обществото ни за всичко това, което искат на площада?“ – Не, не е. Но в това няма драма, не е непреодолим фактор. Ако някой се съмнява, да попита Гаврош от „Клетниците“ на Юго.Важното е, че насред мъглата, ясно личи какво НЕ иска обществото.

НЕ иска да живее в подобие на държава, където корупцията е норма, за да бъдеш успял човек, макар и без да притежаваш кой знае какви качества или пък пориви за личностно развитие.НЕ иска форма на държавно образование, чиито лидери лицемерно цитират светилата на историята и родовата ни памет. Лидери, чиито морал е достоен за отдавна погубените Содом и Гомор. Хора, които припознават себе си с абсолютистки твърдения от рода на високопарното „Държавата – това съм аз.“Този модел вече не работи. И ако следващото избрано представителство си мисли, че може да замени съгласието по важните за нацията теми със съглашателство в името на облагодетeлстването на политическия елит, то илюзията на всички замесени ще бъде безпощадно разбита.

Ренесансът в осмислянето на демокрацията и правата на гражданското общество минава през няколко важни катарзиса. С оглед развитието на демократичните процеси в България през последните десетилетия, смея да твърдя, че сме на предпоследен етап от достигането на душевното равновесие, необходимо за постигане на национални цели, които ни единяват, а не обратното. Движещата сила на малцина бива движеща за все по-голям брой образовани и стойностни хора, които яростно се противопоставят на наложения стандарт за духовен и културен упадък с цел лесно контролиране на масите.И все пак, основният ни проблем е, че ядрото от трудоспособните и образовани българи е разпиляно по света. Нещо, за което основен принос имат управляващите ни елити, които сякаш целенасочено искаха да обезлюдат и скопят България, за да бъде тя по-лесна за овладяване и търгуване. Което само по себе си е най-голямото предателство спрямо история, род, родина и поколение. Но има и нещо друго, което е напълно съизмеримо с предателството на елитите – мълчанието на агнетата.

Наскоро излезе проучване на социологическа агенция относно нагласите в обществото. Без изненада, поне за мен, 45-50% от обществото не би гласувало на избори сега или през пролетта, или не може да прецени за кого. Тези проценти не мърдат вече десетки години, а аз неведнъж съм си задавал въпроса – защо? Как е възможно 2 или 3 милиона българи да не гласуват?Безразличието и апатията са най-опасното състояние на духа за живия човек. Те означават загуба на вяра в неговата собствена сила, в силата на неговия глас и жажда за живот. Безразличието и апатията два пъти са успявали да ни поробят – първо с византийско лукавство за два века, а след това с османска жестокост за пет. Безразличието и апатията обесиха и Левски. Погубиха Ботев, който не успя да направи от неговите 200 души – 20 000. Безразличието и апатията противопоставиха един народ на фашисти и комунисти.От безразличието и апатията се хранят дребните хора с големи амбиции, които ни управляват вече 30 години. Тяхната сила се крие в нашето малодушие. Революциите изяждат децата си, но внуците им живеят свободни. Може би едно от най-големите предизвикателства в човешкия живот е непрестанното търсене на смисъл за действията ни, вместо да осмислим мечтите си. Вместо да претворим вярата в материя я оставяме да се изплъзне през комина като дим.

Безразличието и апатията са сред нас тук и сега, те са в 2, може би 3 милиона българи, които желаят промяна, но не вярват в нея. Не е важно кои ще бъдат утре в парламента – важно е да чуват гласа ни. Да удовлетворяват исканията ни и да се грижат за добруването – на гражданите и на държавата. Всичко това се възпитава с търпение и упоритост.Ако искаме правова държава, е време да я извоюваме. Никой няма да ни я даде даром. Трябва да я извоюваме заедно. Защото съединението прави силата

Автор: Тезей, „Зад завесите“ – и във Facebook

Източник: actualno.com

Източник: ГЛАС ПРЕСС

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!