Защо епидемията пощади (засега) Балканите

Заразата пристигна по-късно в региона, а бързо наложените мерки не й позволиха да се развие. Невнимателното и бързо преотвяряне обаче е рисково

На Балканите нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Тук имитирането често замества действията, а хората отдавна са се научили да живеят с едно наум за всичко. В контекста на коронавируса обаче балканските страни, а и цяла Източна Европа, изглежда, дотук наистина се разминаха много по-леко в сравнение със Западна Европа (виж графиките). Случаите са сравнително малко и дори да се приеме, че броят им е подценен заради недостатъчното тестване, препълнените болници и множеството жертви не са нещо, което може да се скрие. А това до момента не е факт (с изключение на Сърбия).

Благоприятното развитие на епидемията тук е изненадващо предвид познатата до болка недисциплинираност на балканските народи и по-рисковия здравен и социален профил на обществата. Обяснението обаче не е езотерично, нито псевдонаучно, а съвсем логично – поради ред фактори заразата пристигна на Балканите доста по-късно от Западна Европа, а сравнително бързо наложените строги мерки дотук не ѝ позволиха да се развие.

Разхлабването им сега обаче буди тревоги. Наистина новите заразени в повечето държави в региона намаляват, но в някои страни броят им още е висок, в други тенденциите са противоречиви, а в трети случаите още растат. Въпреки това някои държави, сред които и България, бързат твърде много да се върнат към нормалността.
А това носи рискове от втора вълна.

Източник: capital.bg

Източник: ГЛАС ПРЕСС