На Сирни Заговезни българите в Молдова ще искат прошка от ближните си

Освен църковните обичаи, има и народни. При бесарабските българи Прощаващата неделя е последният ден на масленицата и тя трябва да бъде отбелязана както подобава. В края на краищата, след това, в продължение на цели седем седмици, е забранена не само месна храна, но и различни забавления.

Жителите на район Тараклия и всички православни вярващи се приготвят за празника предварително – готвят традиционните ястия и задължително палачинки с различни плънки. Палачинката е символ на слънцето което всички очакват с нетърпение след дълга и студена зима.

Тези обичаи много се запазени и в град Твърдица на район Тараклия. Последният ден преди Великия пост е известен като „неделя на всеопрощението“. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията, вашият небесен Отец, няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:15), разказва за празника жителят на Твърдица Георгий Димов на страницата си във „Фейсбук“.

На Сирни Заговезни прошка си вземат всички хора: по-млади от по-стари, децата от родители, младоженци от кумове, комшии от комшии. Целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, прощавай тате“, а задължителният отговор е: „Господ да прощава, простен да си!“, пише Димов.

Духовенството, обаче предупреждава вярващите за най-важното – не може да се иска прошка „механично“, трябва да е от сърце.

В неделя вечерта на Сирни Заговезни (Масленица) в Твърдица се палят огньове и след това желаещите ги прескачат за здраве и късмет. Около тях се събират хората от цялата махала, където всеки стопанин носи по една чаша вино, баница, други ястия и се прави голяма обща трапеза.

Празникът завършва със сладки приказки, шеги и под звуците на хубави български песни и мелодии.

снимки:Георгий Димов\Facebook