Между тамяна и ваксината

В тия пандемични дни докато бием битка с времето и със затаен дъх и надежда чакаме учените да открият ваксина или лекарство срещу коронавируса, вече ми омръзна да чета и слушам всякакви антиковид, антиваксър и какви ли не конспиративни теории които вероятно ще се окажат по-опасни за живота и здравето на хората и от самата пандемия.

Много е странно, че по времето когато учените в областта на медицината, фармацията, биотехнологията, автомобилната и ИТ индустрията постигат все по-невероятни резултати, доверието в науката спада. Сякаш живеем в средновековието, а не в ерата на интернет и телекомуникациите.

Никой не спори, че с науката често се злоупотребява, но е опасно да се правят генерални изводи изхождайки от някакви проблемни и повърхностни информации. С такова произволно тълкуване и отричане на безспорните научни факти се нанася тежка вреда на човечеството. Защото през изтеклите стотина години именно антибиотиците и ваксините изкорениха заразните болести и значително намалиха смъртността и удължиха живота на хората.

Само един пример. Едрата шарка (variola vera) е с 30-40%  смъртен изход при възрастните и 90% при децата. През 20 век от нея са починали между 300 и 500 милиона души в света. През 1972 година тя се появява и в Югославия. Държавата се мобилизира максимално и за само няколко дни са ваксинирани 18 милиона югославски граждани, благодарение на което починалите са по-малко от 40. И тогава без доказателство за ваксинация не е могло да се влезне в обществен транспорт, да се отиде на училище или на работа. По същото време световната здравна организация започва кампания за всеобща ваксинация и за по-малко от три години болестта е напълно изкоренена.

Какво ли щеше да се случи ако учените на времето не бяха открили антибиотиците и ваксините срещу едрата шарка, дребната шарка, хепатит Б, полиомиелита, тетануса, туберкулозата и други болести от които умираха стотици милиони души? Пандемиите не са нищо ново, човечеството неведнъж се е срещало с техните опустошителни последствия.

Проблемът е, че днешната пандемия е нещо ново и завари човечеството неподготвено. Откриването и производството на ваксина е сложен и по-дълъг процес. Мерките от които пропищяха съвременните разглезени и егоистични общества, трябваше да спрат разпространението на вируса докато науката и фармацевтичната индустрия открият и произведат ваксината срещу Ковид-19. За съжаление, разглезеният съвременен човек възприема мерките като посегателство върху свободата му. Под действието и сензационализма на медиите които често злоупотребяват със свободата на словото, настана всеобща истерия която като че ли обезуми обществото.

Човек може да разбере, но не и да прости безотговорността и невежеството на гражданите. Но за институциите от национално значение, каквато например е Сръбската православна църква, обществените медии и дори някои лекари които явно имат проблеми с медицинската етика, е непростимо лекомислието и безотговорността с която излагат себе си, вярващите и цялото общество на опасност. Ролята на свещениците е  да се занимават с менталната хигиена, вярата, морала и човеколюбието сред вярващите. Те нямат нито научните познания нито подготовката да се занимават с чисто медицински въпроси. Само че имат силно обществено влияние и авторитет с който могат да подведат ония които бепрекословно им вярват и да направят фатални грешки.

Колкото и да си вярвящ, каденето с тамян определено не помага срещу разпространението на коронавируса, а прощаването с починали от коронавирус, изразяване на съболезнование по традиционния начин, струпване на хората на едно място и причастие, па било то и със сребърна лъжичка, съвсем не е безопасно. Защото антиковид, антиваксърството и конспиративните теории вършат работа само докато не качиш температура. Или докато не те сполети тъжната новина, че твой близък е починал от коронавирус. После задължително си променяш мнението, но тогава вече няма никакво значение.

Иван Николов

Източник: ГЛАС ПРЕСС