BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

103 години от Босилегадския погром

  • Written by:

Въпреки извънредните мерки наложени поради пандемията от коронавируса, представители на на българските организации в Босилеград и тази година на 15-ти май почетоха паметта на 34-те невинни жертви избити от разбойническата чета на сръбският поручик Коста Милованович Печанац. В село Долна Любата те се поклониха и положиха цветя пред гроба на учителя Стою Яначков Попов, зверски убит на прага на къщата си пред семейството му. Гробът му е бил бутнат и така е оцелял до наши дни, когато беше открит от краеведския изследовател Александър Младенов.  Димитър Димитров Треперски от Босилеград го възстанови в първоначалния му вид и го подържа и до днес със собствени средства и сили.

Преди три години, по повод 100 годишнината от това ужасяващо събитие,  усилията на българските организации в Босилеград да поставят паметна плоча с имената на жертвите се провалиха.  Две паметни плочи бяха конфискувани от босилеградската полиция през 2017-та и 2018-та година и бяха върнати едва след намесата на българският президент Румен Радев по време на неговото официално посещение през юни 2018-та г. в Белград.

Въпреки това, кметската власт в Босилеград и до сега не разрешава паметните плочи да бъдат поставени. Безсмислието на това съпротивление е още по-голямо ако се знае, че въпреки отказа да се поставят паметните плочи с имената жертвите, за това гнусно историческо събитие през 2017г. историк Ангел Джонев издаде книгата „Погромът в Босилеградско на 15 -16 май 1917г.” а КИЦ „Босилеград” и Ангел Джонев с помощта на родолюбиви българи направи фотодокументална изложба със същото заглавие която в продължение на две години бе представена на няколко места в България.

Нека да припомним, че обяснението на кмета Вадимир Захариев тогава беше, че изработването и поставянето на паметната плоча било „незаконно“ и подлежи на наказание и че той няма да позволи „братята сърби” да бъдат представяни като престъпници!?

Въпросът е, ако изработването и поставянето на паметните плочи на невинни цивилни жертви е наказуемо, защо не беше повдигнато обвинение срещу извършителите на това „незаконно“ деяние!? Защото, ако извършителите по надлежен ред бяха осъдени и наказани, тогава всички щяхме да знаем, че в Сърбия е забранено да се отдава почит и да се пази паметта на невинни жертви от българска  народност, когато техните убийци са от сръбска народност и ние, естествено, щяхме да се съобразяваме със закона. Защото, поставянето на паметници на сръбски жертви когато техните убийци са от българска народност, е не само законно, но е и супер патриотично и родолюбиво дело. И то без оглед на историческите факти, както се убедихме в случаите със Сурдулица и Прокупле.

И следват логическите изводи.

Първо, ако отдаването на почит и поставяне на паметна плоча с имената на жертвите е „незаконно“, законно ли е избиването на безпомощни старци и деца на територията на друга

държава? И второ, ако поставянето на паметна плоча на невинните жертви е незаконно и наказуемо, то дали е законно и допустимо и след 103 година да се заличава паметта на жертвите?

Ето това е моралната дилема на съвременните сръбски управници на която те нямат отговор и веднага вадят „най-силният“ си аргумент – че не била спазена процедурата за поставяне на паметни знаци!? Забележете, става дума за процедура само в случай когато жертвите са българи, а убийците сърби! Защото в обратния случай процедурата е ясна и няма никакъв проблем.

Проблемът с извършителите на „престъпното” деяние изработване и поставяне на паметна плоча на невинните жертви е още по-елементарен. Повдига се обвинение и се осъждат по съкратена процедура, какво толкова? Това е почти безобидно на фона на кървавата баня която четниците на Коста Печанац си устройват в Босилеград преди 103 година, а ще се успокоят толкова нечисти съвести на всякакви високопоставени изроди и от двете страни на границата!

Отдаването на почит и пазенето на паметта на жертвите от Босилеградският погром, има високо възвишени и благородни цели – да обслужва мира и националното помирение между българи и сърби, за да няма война никога вече. Само в такъв случай техните страдания и жертви имат смисъл и оправдание. И  обратно, заличаването на паметта значи оправдаване на убийството им, окупацията на чужди територии и етническо прочистване в името на една утопична великодържавническа идеология.

Нещата стават още по-опасни ако се има предвид, че в Босилеград все още има хора, които в името на тия високо възвишени и благородни цели за мира и националното помирение са готови да си сложат имената на някоя бъдеща паметна плоча.

За съжаление, има и други, които в името на жалкото си съществуване са готови да наточат ръждясалата четническа кама на Коста Печанац.

Съвременна Сърбия трябва да изпълни редица условия преди да стане пълноправен член на Европейския съюз.  Най-важното условие е да си остави шайкачата, опинците и камата пред вратата на Европа, ако иска да я пуснат вътре.

ГЛАС ПРЕСС

Източник: ГЛАС ПРЕСС

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!