Навършват се 30 години от смъртта на Иван Михайлов

Иван (Ванче, Ванчо) Михайлов е роден на 26 август 1896 г. Той е участник в националнореволюционното движение на македонските българи, един от ръководните дейци на Вътрешната македонска революционна организация.

Първоначално учи в София и Солун, след което завършва сръбска гимназия в Скопие. Още като ученик се включва в борбата на своите сънародници за освобождението им от турска, а после и от сръбска и гръцка власт. След края на Първата световна война (1914-1918 г.) записва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и участва в основаването на студентското дружество „Вардар“. Активно участва и в живота на възстановената ВМРО. Той е близък сподвижник и доверено лице на Тодор Александров.

След убийството на Тодор Александров (август 1924 г.) е включен в състава на ЦК и скоро се налага като фактически ръководител на организацията. По негово нареждане се извършва ликвидирането на редица дейци на ВМРО, сред които П. Михайлов, ген. Ал. Протогеров и др. След разцеплението на организацията през лятото на 1928 г. оглавява течението, подкрепяно от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев и военния министър ген. Ив. Вълков, във външната си политика ориентирано към сближение с фашистка Италия. Забраната на ВМРО от режима на деветнадесетомайците (1934 г.) го принуждава да премине в нелегалност, а не много след това и да емигрира заедно със съпругата.

Първоначално се установява в Турция, после живее в някои европейски страни. Годините на Втората световна война (1939-1945 г.) прекарва в обкръжението на хърватския поглавник Анте Павелич. В началото на септември 1944 г. е прехвърлен с немски самолет в Скопие с цел да образува правителство, подкрепяно от хитлеристите, но не успява. След Втората световна война се установява трайно в Италия, откъдето направлява дейността на македонските патриотични организации в САЩ и Канада. Като участник в националнореволюционното движение и като ръководен деец на ВМРО Михайлов до края на живота си се придържа към схващането за българската етническа принадлежност на славянското население в Македония.

След като застава начело на ВМРО, издига лозунга за независима Македония не вече като тактика, а като стратегия на възглавяваната от него организация. Умира на 5 септември 1990 г. в Италия.

Този велик човек цял живот, чак до сетните си дни в изгнание, принуден да емигрира в чужбина, заради безродническата сянка на комунизма, защитава българските корени и идеи на българите в Македония и се бори срещу сръбската, гръцката и съветска пропаганда, опитваща се да обезбългари и създаде „македонската нация“. Във всички дела на този изключителен българин от Македония са въплатени жизнената сила на нашата нация и неунищожимата й воля за Свобода и национално обединение!“Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!“

Източник: focus-news.net

Източник: ГЛАС ПРЕСС